Художниците от Худсън Ривър Скул (Hudson River School) започват да рисуват пейзажи на североизточните Съединени щати около 1825 година. Техните творби съчетават романтично виждане с внимание към детайлите и точността. Периодът, в който те творят, съвпада с масивни промени в екологията на региона, което прави техните картини важен документ за тези трансформации.

Докато в Европа горите са заменяни от селскостопански земи в продължение на векове, в Северна Америка този процес се случва за само няколко поколения. В края на XVIII век около 80 процента от Нова Англия е покрита с гори, което е значително намаление от над 90 процента, когато европейските колонисти пристигат. До 1850 година горите заемат по-малко от 60 процента от територията. Масачузетс (Massachusetts), Кънектикът (Connecticut) и Род Айлънд (Rhode Island) спадат до около 30 процента, а Ню Йорк (New York) до около 25 процента.

В картината на Джордж Инес (George Inness) от около 1856 година, озаглавена Долината Лакауана (The Lackawanna Valley), се вижда разширение на земя, покрито с пънове, през което минава влак. Тази сцена е шокираща, тъй като показва суровото преобразуване на гората в обработваема земя и подчертава, че човечеството вече не е маловажно в присъствието на дивата природа. Десет години по-късно, друга картина, Долината на Уайоминг (The Valley of Wyoming) от Джаспер Кропси (Jasper Cropsey), представя идиличен пейзаж с пасещи крави и почиващи хора. Въпреки че изглежда като естествена тревна площ, опитен наблюдател би разпознал, че това е била бивша гора.

В картината има улики за усилията, необходими за поддържане на селскостопанската земя. Работници в далечината жънат сено не само за зимна храна за животните, но и за да унищожат младите дървета и храсти, които иначе биха покрили района. Далечни димни стълбове подсказват за възможното изгаряне на полета след жътва. Износен път и открити скали показват ерозията, причинена от интензивно пасене.

В картините на Худсън Ривър Скул (Hudson River School) често се появяват елени като символи на дивата природа. Въпреки че днес елените са често срещани в предградията, по времето на художниците те са били толкова интензивно ловувани за кожи и месо, че е било рядкост да ги видиш в населени райони. Също така, дори през 1825 година в района е имало много малко бобри, което обяснява защо в многото картини на езера и потоци не се виждат никакви следи от тези животни.

Художниците осъзнавали какво се случва. През 1841 година Томас Коул (Thomas Cole) пише от името на гората, предсказвайки нейния край. Въпреки неговите прогнози, горите не изчезнали завинаги. С индустриализацията на североизтока селското стопанство се преместило на запад и източните гори започнали да се възстановяват, а дивата природа отново се завърнала.